ПРОИЗХОДА НА ГРАБВАНЕТО

ГРАБВАНЕТО

Тъй като църквата е била напълно обучавана за грабването преди, по средата или след голямата скръб, за което е имало много теологични дебати и спорове, важно е да погледнем следващата информация, за да открием какво ни казва всъщност Библията относно целия този предмет.

Голям брой църковни посетители в различи деноминации често слушат само за грабването. Те са в постоянно очакване за него. Христос може да дойде тази вечер и да отвлече църквата в небето, предупреждава проповедника в съживителните събрания, в неделните църковни служби и по телевизията. „Тръбата може да засвири преди това събрание да е свършило, или преди да се събудите сутринта“. Милиони вярващи се чудят силно загрижени: „Кога ще се случи това? Ще бъде ли по времето на моя живот? Ще бъда ли готов?“ Предполага се да се случи по този начин: внезапно, точно преди света да дойде до период на бедствие наречен „скръбта“, ни се казва, че Исус ще се върне незабележимо и ще отвлече – „грабне“ – всички новородени християни и ще ги занесе на небето, или някъде далече горе в облаците, далеч от бъркотията на света, за период от седем години.

ГОЛЯМОТО БЯГСТВО! „Очаквайки тази блажена надежда, и славното явяване на великия Бог и нашия Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13). Има едно странно нещо, което се случва днес, защото повечето християни не очакват „идването“ на Господа, а вместо това очакват „заминаването“ на светиите!!

Трудно е да се убедят хората в противното, когато години наред умовете им са били поставяни в обратната посока. Истината е, че това не е грабването; това е явяването на Господа. Блажената надежда не е избавление от скръбта, тя е НЕГОВОТО СЛАВНО ЯВЯВАНЕ В НЕГОВИТЕ ХОРА. Ние НЕ очакваме ГРАБВАНЕ, което да вземе хората от този стар свят, но очакваме Той да се яви от вътрешността на Своите синове, за да трансформира избраните, така че те да могат да променят посоката на този свят… Това е времето на явяването на Христос в голяма сила и слава. 

ПРОИЗХОДА НА ГРАБВАНЕТО 

До началото или до средата на 17-ти век не е имало никаква значителна група вярващи по света, които да са очаквали „грабване” на църквата преди един седем годишен период на скръб.

Факт е, че грабването не е било поучавано от ранната църква, не е било поучавано от църквата през първите векове, не е било поучавано от реформаторите, НЕ Е БИЛО ПОУЧАВАНО ОТ НИКОГО, освен от двама римокатолически теолози, до 1830 година!

По времето на реформацията ранните протестанти широко поддържали, и били убедени, че папата бил главното индивидуално въплъщение и олицетворение на духа на антихриста, а римската църква била блудническата система отОткровение 17…Това разбиране било отговорно за изкарването на милиони вярващи от римокатолическата религиозна система…Следователно било целесъобразно за определени римски теолози да отклонят вниманието на хората от папството, и те направили това като изобретили противно тълкувание на това, което се поддържало от протестантите.

Този нов план на пророческо тълкувание станал известен като футуризъм. Вместо да разглеждат книгата Откровение духовно и исторически, те я изпратили цялата до един кратък период от време в края на века. Езуитския свещеник Рибера, бил, който в дните на реформацията, първи поучавал, че всичките събития в книгата Откровение ще се случат буквално по време на управлението на антихрист за три години и половина в края на века…Така Рибера положил основата за една система на пророческо тълкувание, от която „тайното грабване” сега е станало съществена част…

По-късно, Именюел Лаконза, също езуитски свещеник, надгражда върху учението на Рибера и прекарва голяма част от живота си пишейки една книга озаглавена „Идващия Месия в слава и величие”. Лаконза, обаче, пише под възприетото име „Рави Бен Езра”, по общото мнение учен юдеин, който е приел Христос за Спасител. С езуитско лукавство той направил заговор да даде на своята книга чуваемост в протестантския свят, понеже те дори нямало да я допуснат в домовете си, ако идвала от езуитско перо, но като заслужилата творба на обърнат юдеин, те щели да я погълнат с жив интерес! В страниците на тази изпипана фалшификация Лаконза поучавал ново въведената идея, че Исус се връща не веднъж, а два пъти, и при първия етап на Своето завръщане Той ще грабне църквата Си, така  че тя да избегне царуването на бъдещия антихрист…. Книгата му била издадена първо на испански през 1812 година и скоро намерила своето място в рафтовете на библиотеката на архиепископа на Кентърбъри в Лондон, Англия.

Сега се появява името на Едуард Ирвинг. Роден в Шотландия през 1792 година, Ирвинг станал един от най-красноречивите проповедници по негово време. През 1827 година неговите събрания на открито в Шотландия привличали тълпи от по 10,000 човека. Църквата му в Лондон побирала 1,000 души и се пълнела седмица след седмица със събрание привличано от най-блестящите и влиятелни кръгове на обществото…

До това време идването на Господа се разбирало като идване на Господа за Неговите хора, и В Неговите светии (2 Солунци 1:10), и нямало очакване за Неговото телесно идване…Ирвинг открил книгата на Лаконза и бил дълбоко разтърсен от нея, в същност той се влюбил в нея, превел я на английски, и тя била издадена в Лондон през 1828 година. В същото това време Ирвинг чул това, което той вярвал, че било глас от небето, заповядващ му да проповядва тайното грабване на светиите… Тогава Ирвинг започнал да провежда библейски конференции из цяла Шотландия, наблягайки на Идването на Исус да грабне църквата Си. Също по това време започнало да се появява едно ново движение, което станало известно като Плимутските братя….Човек на име Джон Нелсън Дарби бил водещата фигура сред Плимутските братя от 1830 година нататък….Дарби бил от преуспяващо ирландско семейство, бил образован като адвокат и след като спечелил високи почести в Дъблинския Университет, се обърнал, за да стане служител….

Ирвинг и Дарби били съвременници, въпреки че били свързани с различни религиозни групи. Една група търсещи християни се събирали в замъка на Лейди Пауърскот за изучаване на библейските пророчества. Последователите на Ирвинг отишли на събранията завладени от идеите за тайното „грабване” и бъдещия антихрист, взети от езуитската книга на Лаконза. Дарби и другите лидери на Братята били поканени на тези събрания и станали участници в тях. Там било, където Дарби се запознал с езуитското учение за тайното грабване и футуристичното тълкувание на пророчествата, както и с известната книга на Раби Бен-Езра, или, всъщност, езуитския свещеник Именюел Лаконза! Самият Дарби бил плодотворен автор и от тогава нататък постоянен поток на пропаганда излизал от перото му. Дарби развил и организирал футуризма в система от пророческо учение наречено „диспенсационализъм”. И перлата на короната в царството на диспенсационализма разбира се е, така нареченото ТАЙНО ГРАБВАНЕ!

Учението за тайното грабване било въведено в САЩ и Канада през 60-те и 70-те години на 17-ти век…Самият Дарби посетил Съединените щати шест пъти. Новото учение се разпространявало…Един публичен проповедник на име Скофийлд дошъл под влиянието на Дарби и на Плимутските братя. Скофийлд станал силен поощрител на учението, което било поощрявано от Дарби, когото той считал за „най-задълбочения библейски ученик в съвременните времена”. Той смесил своето учение в своята СКОФИЙЛД РЕФЪРЪНС БАЙБЪЛ. Чрез тази Библия Скофийлд тънко пренесъл учението за тайното грабване в самото сърце на евангелизма. Произхода на доктрината за грабването, която ни била донесена, е била римокатолическо изобретение! Езуитския свещеник Рибера повлиял езуитския свещеник Лаконза, Лаконза повлиял Ирвинг, Ирвинг повлиял Дарби, Дарби повлиял Скофийлд, Скофийлд и Дарби повлияли Дуайт Муди, а Муди повлиял петдесятното движение… Асамблеите на Бога, които са най-голямата петдесятна деноминация в днешния свят, вярват в това, което учи Библейския институт Муди.

Днешните Църкви буквално са пълни с плътски, земно мислещи християни, които седят отзад в едно спокойствие и самодоволство и чакат едно бъдещо грабване, което ще ги пренесе отсред голямата скръб на земята в началото на Деня на Господа…В голямото множество евангелски кръгове ние сме учени, че всеки момент Исус ще дойде и тайничко и тихичко ще отвлече Своите избрани в едно небе някъде далече – за да избегнат голямата скръб, която скоро ще посети земята….ТОВА НЕ Е ИСТИНА.

„Грабване“ не е библейска дума. Нека всички Божии хора да спрат да говорят за „грабването“. Думата грабване  не е в писанието и действително подвежда….Ние ще се лишим от голямо объркване и плътска заблуда, ако вместо грабването говорим за това да бъдем „хванати в духа“ (Деяния 8:39) „И когато излязоха от водата, Духът на Господа отнесе Филип, така че евнуха повече не го видя“. (2 Коринтяни 12:2 и 4) „Познавам един човек в Христос, който, преди четиринадесет години, в тялото ли незнам, или извън тялото незнам беше занесен до третото небе“ (Откровение 4:1) „След това погледнах и видях отворена врата в небето. И първият глас, който чух беше като тръба говори с мен и ми каза: „Ела тук горе и Аз ще ти покажа неща, които трябва да се случат след това“. (1 Коринтяни 1:13) „пренесени в Царството“, (Ефесяни 2:6) „Издигнати в небесата с Христос“.

Ние често искаме да се обръщаме към поучението на Исус в Матей 24: „Както в дните на Ной, двама ще работят на полето, единият ще се вземе, а другият ще се остави, две жени ще мелят в мелницата, едната ще се вземе, а другата ще се остави“. Както в дните на Ной, потопа дойде и ги завлече, кои? Неправените. Кои бяха оставени? Праведният Ной. Предишните собственици бяха взети. Ной наследи земята и и никой не беше оставен да оспорва неговото твърдение, и само той беше оставен да въведе новия век. Към което Исус добави това знаменито изявление: ТАКА ЩЕ БЪДЕ ИДВАНЕТО (ПРИСЪСТВИЕТО) НА ЧОВЕШКИЯ СИН…

Този велик преобраз сочи към много повече от това просто жителите на света да бъдат издухани от картата и само вие и аз и още няколко светии да останем. Това сочи към пътя на ЖИВОТА вместо към СМЪРТТА. В този час Божиите избрани строят ковчег на покорство и истина, на мъдрост и праведност, за да могат да ЖИВЕЯТ И ДА НЕ УМРАТ. Аз ви заявявам, че има хора, които ще живеят и няма да умрат!! Това не е един външен ковчег от гоферово дърво, а е един вътрешен ковчег от ума на Христос и пътищата на Бог в ДУХА. Нашето скривалище е Христос.

„Вашия живот е скрит с Бог в Христос“ (Колосяни 3:3). Страхливите и нечестивите са тези, които търсят някакво географско място за скриване. Едни искат да напуснат земята и да полетят към небето, докато други викат към скалите и планините да ги скрият, а други търсят скривалище в някое естествено място, ферма, пустош, пустинна област, и т.н. Но това няма да работи. Няма да работи, защото е естествено, физическо, плътско, земно. Не можете да избягате от смъртта по този начин. Можете да избягате от смъртта единствено чрез ЖИВОТА!! А можете да намерите живот единствено като сеете за ДУХА!! Божият живот в духът ви е, който ще погълне смъртта, давайки ви възможност да избегнете нещата, които идват върху света… АКО ЧОВЕК НЕ ЗАГУБИ ЖИВОТА СИ (в Бог) НЕ МОЖЕ ДА НАМЕРИ ЖИВОТ…..

Тъй като толкова много християни постоянно очакват Исус да дойде за църквата, да я отнесе някъде в небето, трябва да погледнем по-отблизо Словото, за да видим дали можем да намерим този израз, „Идващ за светиите“ някъде в Библията. Това може да дойде като шок за някои, но Библията НИКЪДЕ не говори за това, че Исус „идва за светиите“. Нека онези, които лекомислено използват този термин да ни покажат къде се намира той на страниците на вдъхновената от Бог Книга. Нека да изследват! Това не може да се намери! Тогава със сигурност, едно учение, което постоянно използва един израз, който е чужд на Божието Слово трябва да бъде поставен на подробно изследване. Мога да чуя някой скъп светия да казва: „О, но Библията казва, че Исус идва за църква без петно или бръчка“. Не, не го казва! Това, което казва е, че „Христос толкова обича църквата и даде себе Си за нея, за да може да я освети и да я очисти с водното измиване чрез Словото, че да може да представи на себе Си една славна църква, без петно или бръчка, или някакво такова нещо“ (Ефесяни 5:26-27).

Нищо не се казва за вземане на църквата някъде.

Да „представи църквата на себе Си“ в едно свято безупречно състояние въобще не изисква промяна на физическата позиция на църквата!!! Няма никакво споменаване за пътуване, описанието е за състояние. Идването на Господа „за“ Неговата църква не е нищо повече от изобретение на невежи умове, измислени от хора, които четат в Библиите си много фантастични приказки, които използват, за да подкрепят своите заблуди. Спящата църква не може да мисли за нищо друго освен за едно физическо понасяне в облаците, бивайки грабната в едно безплътно състояние и преживяване на собствената си измислица, където възнамеряват да седят облечени в бели нощници или нещо подобно, ядящи-ядящи-ядяши какво???

Но нека да забравим всичките тези глупости. Нека да слезем от облаците и здраво да стъпим на твърда земя и да останем там. Ние не отиваме никъде, не поне и за дълго време. Всъщност все още не сме готови да ходим никъде. Това е опитното ни поле. Ще стоим тука докато завършим образованието си! Трябва да растем духовно и да станем изкусни в живеене според принципите на Царството и да ходим според ума, природата и волята на Татко в собствения ни живот. Църквата дори все още не е направила това.

Хората постоянно се взират в небесата очаквайки Исус да дойде с блясък по небесата, за да ги грабне и да ги отнесе, но духовете им никога не са били изпълнени с тези показателни думи: „Който ни избави от властта на тъмнината, и ни пресели в Царството на Своя скъп Син“ (Колосяни 1:13). Не е ли това едно показателно изявление? Докато проповедниците говорят гръмко и бълнуват и спекулират относно „грабване“ и проповядват за останки от автомобили, влакове излезли от релсите си, разбити самолети, докато телата на светиите се носят в атмосферата, има някои смирени синове на Всевишния Бог, които имат очи да видят и да открият процеса, който СЕГА СЕ СЛУЧВА във всеки вярващ, който сериозно натиска към  прицелната точка на наградата на висшето призвание на Бог в Христос Исус.

Нашето гражданство в този настоящ век е отменено и ние сме получили ново гражданство във вечната и неумираща област.

Поради тази причина Павел написа, казвайки: „Вашето гражданство сега е в небето“. Ние бяхме граждани на друга земя, мрачната земя на страха, ограничението, скръбта, греха и смъртта. Ние бяхме с различен говор и култура, но сега пресякохме. Променихме гражданството си и нашата вярност от едно владение към друго. Ние се отрекохме от нашето съществуване в земната област заради един нов живот в небесната област. Отрекохме се от нашата вярност към настоящата световна система, нейните обичаи, начин на живот, мисловни процеси, мъдрост, знание, пътища и религия, за да станем участници в едно ново и небесно гражданство, говорители на един нов език, разкриващи неговата красота и обичаи, култура и начин на живот, участници в неговото по-висше вдъхновение, в неговата мъдрост и знание, и изявяващи неговата истина и славата на безкрайния живот.

Ако всичко, което можете да видите е скръб и проблеми, болка и беда, грях и зло, престъпност и насилие, похот и алчност, гняв и съд, антихрист и скръб, тогава вие все още живеете в погрешната страна!! „ГОРКО на ЖИТЕЛИТЕ НА ЗЕМЯТА!“„Нашето гражданство е в небесата, откъдето и с нетърпение очакваме нашия Спасител и Господ Исус Христос. Който ще промени нашето нисшо тяло, за да може да бъде съобразено с Неговото славно тяло, според работата, чрез която Той може дори да покори всичко на себе Си“. (Филипяни 3:20-21).

от книгата "Преминаване в Божието Царство" Алън Кристенсен

Share this:

• Next You are viewing Most Recent Post