И той ще успее

И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено.

Римляни 12:2

            Пътя на християнинът е път на постоянно развитие, растеж, усъвършенстване и стремеж напред, защото неговият път е път на Живота. Ние вече не сме „мъртви поради нашите престъпления и грехове”, а сме оживотворени чрез Христос. В Римляни 2 глава се казва, че „законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта.” В нас действа закона на живота и този живот ни прави всеки ден да нарастваме. Растеж непрекъснат, постоянен, естествен, като растежа на  дърветата в Господната градина. Случайно ли е, че в Писанието праведните на много места са  уподобени на дървета от Господната градина? Не, не е случайно. Ние израстваме стремейки се да достигнем до пълнотата на Христос, стремейки се да изобразим Него в себе си, в своя характер и живот. Ние израстваме вкоренени в Словото на Бог, черпейки от там всички  градивните елементи необходими за нашият растеж. 

И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища, което дава своя плод навреме и чийто лист не вехне. И той ще успее във всичко, което върши.

Псалми 1:3

Дървото е символ на възстановения човек, така както Бог го създаде в Едем, така както Бог го възстанови чрез Христос. Какво притежаваше той в Едемската градина, какво загуби и какво придоби отново чрез Христос? Когато Адам се разбунтува и бе изгонен от Едем, той изгуби господството си над творението и върху него беше наложено проклятието на оскъдността:

„проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева. С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръста.”

Битие 3:17-19

От този момент основната  част от труда, усилията и времето на човека отиваха  в борбата му за храна, той се  труди дълго и тежко просто за да има какво да сложи на масата. Беше ли така в Едем? Не, там храната беше изобилна и евтина, така че човекът имаше възможност да се труди не само и единствено за храната си. Неговите  усилията можеха да се насочат към естетика, изкуство, култура, духовност, наука, изследвания, изобретения, развлечения - целият потенциал заложен от Създателя можеше да бъде развит. В спасението Бог възстановява Своите хора в Едем,  Бог дава на Своя народ храна, за да им даде господство. Ние можем да видим това във всички общества които са се обръщали някога към Бог и са приемали Христовата жертва. Можем да го видим дори в нашата история, защото ние имаме само един век наречен „златен” и това е векът следващ обръщането на нашият народ към Христос. В индивидуален план годините следващи нашето обръщане към Христос трябва да са нашите златни години, трябва да са време на възстановяване и изкупване, на изцерение и растеж. Години в които ние се вкореняваме дълбоко в Закона на Бога и растем високо в стремежа си да достигнем Христовата пълнота, докато Неговата жертва се простира върху живота ни за добро.

          Нека се върнем сега към Новият завет за да видим как  Исус Христос отнема проклятието  на оскъдността и ни насърчава да живеем за нещо повече от насъщния.

 „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото – от облеклото? Погледнете птиците, че нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли по-ценни от тях? И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът? Защо се безпокоите и за облекло? Вижте как растат полските кринове: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях. И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облече вас, маловерци? И тъй, не се грижете и не казвайте: „Какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем?“ Защото езичниците търсят всичко това, а вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от тези неща. Но преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща.И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е злобата на всеки ден.“

Матей 6:25-34

В този пасаж виждаме как Бог отново, както в Едемската градина поема „жизнения минимум” на хората си за своя сметка. Той обещава храна и облекло, Той  обещава покрити потребности, защото животът е по-ценен от храната и тялото е по-ценно от облеклото. Животът ни и времето ни  не бива да преминават само в борба за храна, тялото ни не бива да се труди само за да се облече. Истината е, че животът и тялото струват повече от храната и облеклото. Във всеки един изкупен живот трябва да дойде време да живееш за повече от храната и облеклото си, трябва да има възможност да разгърнеш личността си, да се насладиш на дарбите и талантите си.  Трябва да можеш да учиш, да пътуваш, да изобретяваш, да проповядваш, да даряваш, да изследваш, да правиш музика, да пишеш книги, да прекарваш повече време с близките си … и всички безкрайно много други  неща които Творецът е вложил в теб.  Във всяко едно изкупено общество изобилният и лесен достъп до храна, възстановява творението. Хората са способни да надигнат глава от къртовския труд за насъщния и да започнат да се грижат за творението.  

Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух.

Римляни 14:17

Защото Божието царство не е ядене и пиене, Божието царство е като Едемската градина.

Защо обаче, след като Божието царство е дошло, в живота на християните и в християнските общества има толкова много нечестие, и всичко е далече от съвършенство?  Нека ви кажа една истина, обществата никога няма да достигнат до пълно съвършенство преди да дойде окончателния съд, а в индивидуален план вашият живот никога няма да е перфектен докато не дойде последният ви ден. Какво ни учи Библията за живота на праведния, и какво ни казва Христос за Божието царство?

 „Но пътеката на праведните е като светлата зора, която свети все по-ярко, докато стане съвършен ден.”

Притчи 4:18

Правилното развитие на живота на християнина е да се подобрява, ден след ден, незабележимо, постепенно, но постоянно и всеобхватно. Във времето, всяка област от живота ни ще бъде достигната и променена от нашата вяра, от нашият стремеж към Бога, от Словото на Бога и от действието на Святия Дух в нас. Нашият жизнен път започва като първите лъчи на слънцето при изгрев и ще завърши с пълния блясък на съвършения ден.

Самият Христос разказа две притчи с които ни представи  Божието царство.

 „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“

 „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

Матей  13:31-33

Така и в нас, малкото семенце на вярата посято в сърцата ни се превръща в огромно дърво, което се простира до всяка едно кътче от живота ни носейки праведност, радост, мир и успех във всичко което вършим. 

Share this: